Скука и тука…

август 3, 2009 at 7:02 pm · Публикувано в Народни песни ·Tagged , , , , , , , ,

Днес ми е едно такова незавършено… затова записах по един куплет от 5 бавни странджански песни. Както казва леля ми, само циганите карат до края… :D

1. Я вчера, Станко

Я вчера, Станко, отидах, мари,
на нива, на пожедето,
та орах, любе, и копах,
и посях бяла пшеница.

Тази песен я знам от изпълнението на Жечка Сланинкова. Може би е една от любимите ми песни. Харесва ми как Жечка борави с орнаментиката на „на пожедето“, „любе“ и „бяла„. Харесва ми комбинацията (както е при мен в регистрово отношение) ла бемол(разклатено вибрато) – сол бемол(разклатено вибрато – прав тон – закачане на ла бемол). Също ми прави впечатление обръщението любе. Някакси идва неочаквано, и това му придава чар…

2. Йочи ле, черни чуряшки

Йочи ле, черни чуряшки,
гледайте, отберовайте,
подире да не плачите.

Това е песен на Калинка Згурова. Обожавам тази песен. Има орнаменти, които не съм срещал в други песни. Интересно е посланието: внимавай какво (в случая кого) избираш, та после да не съжаляваш… очите отбероват (избират), очите плaчат… схващате ли гения? Настръхвам.

3. Слънцето трепти, захожда

Слънцето трепти, захожда,
Стойко си конче изведе
отпреждя на калдаръма;
Стойкова булka думаше:…

Песен на Жечка Сланинкова. Съдържа „онзи“ орнамент, дето го има и в Калиманката и дето хората умират за него – на думата „слънцето„. А какво е казала Стойкова булка? Друг ден. Днес ми е едно такова незавършено… :)

4. Сино Желязко

Сино Желязко абре, Желязко,
като те майка, абре, премени,
премени, та те, абре, про’оди…

Песента е на Жечка. Интересна ми е по отношение на изграждането на мелодията. Не е като другите песни. „Про’оди“ всъщност се произнася [проуоди] или [прууоди] и е резултат на изпускане на „в“-то в „проводи“ – често явление в странджанските песни (про’оди, ‘ода…)

5. Калинка влашки копа

Калинка влашки копа
с майка хи само двенките;
тяхната лъка най-крайна,
най-крайна и най-далечна.

Не знам дали някой ще се изненада (то кой ли го чете тоя блог изобщо…:D), но тази песен не е на Жечка! Шок и ужас! Че напоследък взех много нейни песни да записвам. Песента е на Теодора Стамболиева – един млад талант в странджанската музика. Песента е доста интересна – орнаментиката е меко казано пищна и разточителна. Меко казано. Може би и затова ми харесва. Може би и затова все не мога да науча песента наизуст :)

Вашият коментар

Предизвикателството на простите неща

август 3, 2009 at 7:01 pm · Публикувано в Народни песни ·Tagged , ,

Случвало ли ви се е да вършите с лекота сложни неща, а с простите да не можете да се справите (по начина, по който искате)? Е, на мен ми се случи. Отдавна започнах чат-пат да си правя записи на песента Кулибаре, като ходите (все пак всеки странджански певец я пее, защо и аз да не, макар и да не съм професионален певец…). Обикновена странджанска хороводна песен, лесна като мелодия, текст и т.н. Но все не бях доволен от записа. Е, мисля, че най-после направих горе-долу скопосана интерпретация:

Кулибаре, като подите,
кулибаре, по кулибите,
кулибаре, отварят ли ви,
кулибаре, кулибарките?

- Ни отварят, как да не отварят,
и сноща пак отвориха,
та и други гостье дойдоха,
голяма межа сторихме.

Засвири Наню с гайдата,
голямо хоро сторихме,
та на хорото се хванахме,
хванахме, та поиграхме.

Дааа, дааа, знам че се пише колиба, следователно колибар… но – странджански акцент, какво да се прави. По принцип тук не пиша текстовете на песните с акцентуалните особености, но, както споменах, тази песен често присъства в CD-тата и затова съм свикнал да виждам заглавието написано така.

Тази версия я знам от Живка Папанчева, но съм я чувал в изпълнение и на Теодора Стамболиева, Яна Иванова, Георги Арабаджиев и т.н.

Вашият коментар

Мари ‘земи ме, Кирилку

август 2, 2009 at 7:02 pm · Публикувано в Народни песни ·Tagged , , ,

„Мари ‘земи ме, Кирилку“ – една прекрасна странджанска бавна песен. Знам я от невероятното изпълнение на Живка Папанчева. Сложих лек (и леко грозен auch noch) инструментал, за да „има интрига“ :)

Мари ‘земи ме, Кирилку,
аз не съм момче сюрмашко,
ми най съм момче богато.

- Мари как да те ‘зема, Стояне,
като си имаш три сестри,
три сестри, три усойници.

Понякога си мисля: жалко, че Живка е в Америка… ще ми се да можех да я чуя на живо.

Коментари (2)

Ich bin zu Hause zwischen Tag und Traum/У дома съм между ден и сън

май 21, 2009 at 1:09 pm · Публикувано в Преводи ·Tagged , , ,

Ich bin zu Hause zwischen Tag und Traum – Reiner Maria Rilke

Ich bin zu Hause zwischen Tag und Traum.
Dort wo die Kinder schläfern, heiß vom Hetzen,
dort wo die Alten sich zu Abend setzen,
und Herde glühn und hellen ihren Raum.

Ich bin zu Hause zwischen Tag und Traum.
Dort wo die Abendglocken klar verlangen
und Mädchen, vom Verhallenden befangen,
sich müde stützen auf den Brunnensaum.

Und eine Linde ist mein Lieblingsbaum;
und alle Sommer, welche in ihr schweigen,
rühren sich wieder in den tausend Zweigen
und wachen wieder zwischen Tag und Traum.

У дома съм между ден и сън – Райнер Мариа Рилке

У дома съм между ден и сън.
Там, где децата дремят, прегрели от игра,
там, гдето сядат старите, приключи ли деня,
огрети от огнището със тлеещия пън.

У дома съм между ден и сън.
Там, где вечерните камбани ясно отговарят,
и где момичета на кладенец отмарят
упоени от камбанен звън.

Една липа ми е любимото дърво навън;
и вси лета, що в нея креят,
пак във хилядите клони ще се слеят
и отново ще будуват между ден и сън.

Вашият коментар

Verrufene Stelle/Злокобен кът

април 20, 2009 at 4:43 pm · Публикувано в Преводи ·Tagged , ,

Verrufene Stelle – Friedrich Hebbel

Die Blumen, so hoch sie wachsen,
Sind blass hier, wie der Tod;
Nur eine in der Mitte
Steht da im dunklen Roth.

Die hat es nicht von der Sonne,
Nie traf sie deren Gluth;
Sie hat es von der Erde,
und die trank Menschenblut.

Злокобен кът – Фридрих Хебел

Цветята, колкото високо да растат,
са бледи тука, като смърт;
Едно-едничко по средата
прелива само от руменина.

Цвета си не получи от небето,
него не докосна слънчев лъч;
Баграта си то извлече от земята,
гдето пи човешка кръв.

Вашият коментар

Aus „Liebesstrophen“/Из „Любовни строфи“

април 20, 2009 at 4:40 pm · Публикувано в Преводи ·Tagged , ,

Heinrich Heine

IX

Das macht den Menschen glücklich,
Das macht den Menschen matt,
Wenn er drei Geliebte
Und nur zwei Beine hat.

Der einen lauf ich des Morgens,
Der andern des Abends nach;
Die dritte kommt zu mir des Mittags
Wohl unter mein eigenes Dach.

Lebt wohl, ihr drei Geliebten,
Ich hab zwei Beine nur,
Ich will in ländlicher Stille
Genießen die schöne Natur.

IX

Това човек ощастливява,
това изкарва му дъха,
когато има три любими,
но само чифт крака.

При едната тичам сутринта,
при втората щом свечери;
Третата при мене идва по обяд
под покрив мой дори.

Сбогом, мои три любими,
имам само чифт крака.
Да се любувам на красивата природа
искам аз на селска тишина.

Вашият коментар

Der scheidende Sommer/Сбогуващо се лято

април 20, 2009 at 4:36 pm · Публикувано в Преводи ·Tagged , ,

Der scheidende Sommer – Heinrich Heine

Das gelbe Laub erzittert,
Es fallen die Blätter herab;
Ach, alles, was hold und lieblich,
Verwelkt und sinkt ins Grab.

Die Gipfel des Waldes umflimmert
Ein schmerzlicher Sonnenschein;
Das mögen die letzten Küsse
Des scheidenden Sommers sein.

Mir ist, als müsst ich weinen
Aus tiefstem Herzensgrund;
Dies Bild erinnert mich wieder
An unsre Abschiedsstund’.

Ich musste von dir scheiden,
Und wusste, du stürbest bald;
Ich war der scheidende Sommer,
Du warst der kranke Wald.

Сбогуващо се лято – Хайнрих Хайне

Жълта шума тръпне,
листата падат от дървесний свод;
Ах, всичко, що бе мило и любимо,
увяхва и потъва в гроб.

Върхарите горски огрява
на слънцето болезненият лъч;
Това ще трябва да са
последните целувки летен глъч.

Мене ми се ще да плача
с мъка във сърцето избуяла;
Таз картина отново ми напомня
за часа на нашата раздяла.

Трябваше със теб да се сбогувам,
знаех, че смъртта ти трябваше да понеса;
Аз бях сбогуващо се лято,
ти беше болната гора.

Вашият коментар

Ein Fichtenbaum/Смърчово дърво

април 20, 2009 at 4:33 pm · Публикувано в Преводи ·Tagged , ,

Ein Fichtenbaum – Heinrich Heine

Ein Fichtenbaum steht einsam
Im Norden auf kahler Höh`,
Ihn schläfert; mit weißer Decke
Umhüllen ihn Eis und Schnee

Er träumt vor einer Palme,
Die, fern im Morgenland,
Einsam und schweigend trauert
Auf brennender Felsenwand.

Смърчово дърво – Хайнрих Хайне

Издига се самотно смърчово дърво
на север в празни висини;
спи му се; с покривка бяла
го покриват сняг и леднини.

За палма то мечтае,
която, в далечна Обетована земя,
самотно и безгласно мъката си трае
на горяща каменна скала.

Коментари (1)

Die schlesischen Weber/Силезийските тъкачи

април 20, 2009 at 4:29 pm · Публикувано в Преводи ·Tagged , , ,

Стихотворението е написано през 1844 от немския поет Хайнрих Хайне. В основата му стои възмущението на Хайне от мизерията на тъкачите от Силезия – историческа област в Централна Европа, главно намираща се в Полша, малки части от Германия и Чехия.

Die Schlesischen Weber

Im düstern Auge keine Thräne,
Sie sitzen am Webstuhl und fletschen die Zähne:
Deutschland, wir weben Dein Leichentuch,
Wir weben hinein den dreifachen Fluch –
Wir weben, wir weben!

Ein Fluch dem Gotte, zu dem wir gebeten
In Winterskälte und Hungersnöthen;
Wir haben vergebens gehofft und geharrt,
Er hat uns geäfft und gefoppt und genarrt –
 Wir weben, wir weben!

Ein Fluch dem König, dem König der Reichen,
Den unser Elend nicht konnte erweichen,
Der den letzten Groschen von uns erpreßt,
Und uns wie Hunde erschießen läßt –
Wir weben, wir weben!

Ein Fluch dem falschen Vaterlande,
Wo nur gedeihen Schmach und Schande,
Wo jede Blume früh geknickt,
Wo Fäulniß und Moder den Wurm erquickt –
Wir weben, wir weben!

Das Schiffchen fliegt, der Webstuhl kracht,
Wir weben emsig Tag und Nacht –
Altdeutschland, wir weben Dein Leichentuch,
Wir weben hinein den dreifachen Fluch,
Wir weben, wir weben!

 

Силезийските тъкачи

В мрачни очи сълза не остана,
те скърцат със зъби, седейки на стана:
Германийо, твоя смъртен покров ний тъчем,
тройната клетва тъчем-
ний тъчем, ний тъчем!

Клетва на Господ, комуто молим се ние,
в масовий глад и кога зима завие;
Напразно надявахме се и молихме се,
той подигра се, заблуди ни, гаври се-
ний тъчем, ний тъчем!

Клетва на краля, крал на богатствата,
когото да смилят не успяха мизерствата,
който до последния грош нам изцежда
и който като кучета убити да бъдем нарежда-
ний тъчем, ний тъчем!

Клетва на отечеството ни измамно, 
где всичко е позорно и срамно,
где всяко цвете веднага зазиждат,
где гнилоч и мърша червеи събуждат-
ний тъчем, ний тъчем!

Стан скърца, совалка хвърчи,
тъчем ний усърдно дни и нощи;
Стара Германийо, твоя смъртен покров ний тъчем,
тройната клетва тъчем-
ний тъчем, ний тъчем!

Вашият коментар

Dû bist mîn, ich bin dîn/Ти си моя, твой съм аз

април 20, 2009 at 4:15 pm · Публикувано в Преводи ·Tagged , , , , ,

Ето мой превод на едно анонимно стихотворение от старонемски език. Не владея старонемски, но съдържанието на стихотворението не е тайна за никого, който владее съвременен немски.  Самото стихотворение е от 12. век и е намерено в ръкопис на писмо. Стихчето е било краят на това писмо.

Dû bist mîn, ich bin dîn.
des solt dû gewis sîn.
dû bist beslozzen
in mînem herzen;
verlorn ist das sluzzelîn:
dû muost ouch immer darinne sîn.

Ти си моя, твой съм аз;
знай това във този час.
Заключена си ти на мене във сърцето - 
загубено обаче е ключето:
навеки ще те пазя вътре аз.

Вашият коментар

По-стари »