Ich bin zu Hause zwischen Tag und Traum – Reiner Maria Rilke
Ich bin zu Hause zwischen Tag und Traum.
Dort wo die Kinder schläfern, heiß vom Hetzen,
dort wo die Alten sich zu Abend setzen,
und Herde glühn und hellen ihren Raum.
Ich bin zu Hause zwischen Tag und Traum.
Dort wo die Abendglocken klar verlangen
und Mädchen, vom Verhallenden befangen,
sich müde stützen auf den Brunnensaum.
Und eine Linde ist mein Lieblingsbaum;
und alle Sommer, welche in ihr schweigen,
rühren sich wieder in den tausend Zweigen
und wachen wieder zwischen Tag und Traum.
У дома съм между ден и сън – Райнер Мариа Рилке
У дома съм между ден и сън.
Там, где децата дремят, прегрели от игра,
там, гдето сядат старите, приключи ли деня,
огрети от огнището със тлеещия пън.
У дома съм между ден и сън.
Там, где вечерните камбани ясно отговарят,
и где момичета на кладенец отмарят
упоени от камбанен звън.
Една липа ми е любимото дърво навън;
и вси лета, що в нея креят,
пак във хилядите клони ще се слеят
и отново ще будуват между ден и сън.
