Днес ми е едно такова незавършено… затова записах по един куплет от 5 бавни странджански песни. Както казва леля ми, само циганите карат до края… 
1. Я вчера, Станко
Я вчера, Станко, отидах, мари,
на нива, на пожедето,
та орах, любе, и копах,
и посях бяла пшеница.
Тази песен я знам от изпълнението на Жечка Сланинкова. Може би е една от любимите ми песни. Харесва ми как Жечка борави с орнаментиката на „на пожедето“, „любе“ и „бяла„. Харесва ми комбинацията (както е при мен в регистрово отношение) ла бемол(разклатено вибрато) – сол бемол(разклатено вибрато – прав тон – закачане на ла бемол). Също ми прави впечатление обръщението любе. Някакси идва неочаквано, и това му придава чар…
2. Йочи ле, черни чуряшки
Йочи ле, черни чуряшки,
гледайте, отберовайте,
подире да не плачите.
Това е песен на Калинка Згурова. Обожавам тази песен. Има орнаменти, които не съм срещал в други песни. Интересно е посланието: внимавай какво (в случая кого) избираш, та после да не съжаляваш… очите отбероват (избират), очите плaчат… схващате ли гения? Настръхвам.
3. Слънцето трепти, захожда
Слънцето трепти, захожда,
Стойко си конче изведе
отпреждя на калдаръма;
Стойкова булka думаше:…
Песен на Жечка Сланинкова. Съдържа „онзи“ орнамент, дето го има и в Калиманката и дето хората умират за него – на думата „слънцето„. А какво е казала Стойкова булка? Друг ден. Днес ми е едно такова незавършено… 
4. Сино Желязко
Сино Желязко абре, Желязко,
като те майка, абре, премени,
премени, та те, абре, про’оди…
Песента е на Жечка. Интересна ми е по отношение на изграждането на мелодията. Не е като другите песни. „Про’оди“ всъщност се произнася [проуоди] или [прууоди] и е резултат на изпускане на „в“-то в „проводи“ – често явление в странджанските песни (про’оди, ‘ода…)
5. Калинка влашки копа
Калинка влашки копа
с майка хи само двенките;
тяхната лъка най-крайна,
най-крайна и най-далечна.
Не знам дали някой ще се изненада (то кой ли го чете тоя блог изобщо…:D), но тази песен не е на Жечка! Шок и ужас! Че напоследък взех много нейни песни да записвам. Песента е на Теодора Стамболиева – един млад талант в странджанската музика. Песента е доста интересна – орнаментиката е меко казано пищна и разточителна. Меко казано. Може би и затова ми харесва. Може би и затова все не мога да науча песента наизуст
